Настоящитѣ сѫбития въ Украйна сѫ показателни до какво може да доведе близо 70 годишно Ционистко управление на свѣта. Макаръ и да разполагатъ съ огромната часть отъ свѣтовнитѣ ресурси, посрѣдствомъ двѣтѣ си кучета пазачи: Съединенитѣ Амѣрикански Щати и постъ Съвѣтска Русия,тѣ не сѫ се усмирили, нито иматъ намѣрение да го правѣтъ. Както се казва : всичко ново е забравѣно старо. Въ този смисълъ свидетели сме на повторение на сѫбитията отъ началото на XX вѣкъ. Но не съвсѣмъ. Еврейскиятъ капиталъ отново проектира голѣма война, обаче сметкитѣ му не излизатъ толкова добре днесъ, поради собствѣнитѣ му грешки. А и поради съвременитѣ технологически реалности и интернетъ. Така макаръ и да има ясна прилика съ 1914 и двата враждуващи лагера, редно е да разгледаме и разликитѣ и причинитѣ, за това което наблюдаваме.

9 май 1945 не уби националсоциализма, а по-скоро Европейската култура и значение за свѣта

 И въ двѣтѣ свѣтовни войни, основна страна, заемаше Германия като естествѣнъ центъръ на континента, съ биологичната сила, култура и младость на нейния народъ,тя беше и по-този начинъ защитникъ на всичко Европейско отъ външнитѣ влияния на дивия монголоиденъ Изтокъ, който днесъ е воденъ отъ Путинъ, както и отъ моралната и човѣшка деградация на Запада, олицетворявана днесъ отъ САЩ. Имѣнно поради това значение на Германия бе важно тя да бѫде унищожена. Тоестъ не само естествѣната еврейска омраза срещу националсоциализма е причината за “денацификацията”, “холокауста” и “германската вина”. Тя е само единъ отъ компонентитѣ. Евреитѣ изпитваха и продължаватъ да изпитватъ дори днесъ дива талудическа омраза срещу обикновѣнитѣ германци, защото тѣ сѫ абсолютната противоположность на юдаисткия начинъ на животъ. Срещу еврейското номадство и печелбарство, здравия германски народъ противопоставя уседналость и трудолюбие. И знамъ много отъ читателитѣ ще се учудятъ, но и днесъ 2014 година това всѣ още е така. Въпрѣки милионитѣ заселени насила турци, въпрѣки амѣриканизацията и макдоналдизацията на германското общество, въпрѣки цѣлата съвременна свинщина и всичко пошло, което се случва въ центъра на Европа отъ май 1945 гъ насамъ. Въпрѣки всичко това, всѣ още има милиони германски селяни и работници, трудолюбиви и почтени хора. Имѣнно заради този народъ, Моргентау искаше да стерилизира цѣлото мѫжко население и практически да унищожи германцитѣ още въ края на войната. Защото дори и днесъ да сѫ “денацифицирани” и да носятъ “вина”, тѣзи хора си оставатъ главния народъ не само на националсоциализма, но и на цѣлия континентъ. Тѣ го показватъ съ икономическото чудо и съ трудолюбието си. Неслучайно и до днешна дата , двѣтѣ бойни кучета на Ционъ отъ Изтокъ и Западъ, продължаватъ да иматъ свои военни бази върху орѣзаната територия на бившия Райхъ. (Макаръ и послѣднитѣ руски войски да се изтеглиха теоритично отъ Източна Германия прѣзъ 1994 гъ., това не промѣня нищо,прѣдвидъ слѣдвоенното прѣкрояванѣ на границитѣ:напримѣръ стратегическото заграбване на Кьонигсбергъ (Калининградъ). Да не говоримъ, за заграбенитѣ и отъ поляци територии на Източна Прусия, което допълнително държи днешна Германия въ менгеме отъ врагове.За амѣриканското военно присѫствие въ федералната република,коментарътъ е излишенъ.)

 Може би имѣнно заради трудолюбието на този народъ, той не бе напълно изтребен-за да има кой да работи и да плаща сметкитѣ на Израелъ, както и да финансира орѫжията за масово унищожаване на палестински мюсюлмански и християнски пеленачета,построяването на инфраструктура въ пустинитѣ на Близкия Изтокъ, и разбира се традиционното еврейско разточителство. Обаче днешната свѣтовна криза е докарала народитѣ до едно неприятно чувство на изтощение,омѣрзение и усещане за безизходица. И това се отнася не само за беднитѣ народи, но и за икономически стабилнитѣ.

Благодарение на интернетъ и що годе свободния достѫпъ на информация всѣ повече млади хора отъ всички народи започватъ да си задаватъ въпроси за миналото и съвремието. Слѣдъ като единъ срѣдно интелигентенъ човѣкъ направи собствѣни и независими проучвания,по отношение напримѣръ на холокауста, то той нѣма какъ да не се запита: “Колко глупави може да сѫ хората днесъ, за да приематъ слѣпо за истина такива фантасмагории? Защо това е толкова важно? Защо ме заплашватъ съ затворъ ако не приема тѣзи фантасмагории? Кой има интересъ отъ това?” и т.н. И това наистина се случва. Въ Германия не толкова колкото въ други страни, поради законитѣ, които сѫществуватъ, за да забраняватъ и подтискатъ свободата, но се случва. Самия фактъ че говоримъ за такива неща показва, че човѣчеството разкѫсва еврейската мрѣжа отъ лъжи, която сама по себе си бе обречена още отъ изплитането ѝ прѣди близо 70 години.

Така това което виждаме днесъ въ Украйна, бившия Райхскомисариатъ е колкото смешно, толкова и тѫжно. Географски близо до ядрото на нашия континентъ тамъ кръстосватъ мечовѣ монголоидна Путинова Русия и мултиклутурната Вашингтонска Шайка. Европа отсѫства. Това Брюкселско плашило наречено “ЕСЪ” не е никаква Европа, а банда бюрократи, които нито иматъ позиция, нито доктрина, още по-малко пѫкъ мѫжество за каквото и да е. Този “ЕСЪ” нѣма нито военна сила, нито икономическа такава. Часть отъ еврократитѣ плашатъ народитѣ на Европа съ “зависимости” отъ Путиновъ природенъ газь или пѫкъ обратно пищятъ срещу послѣдния отъ името на САЩ. Оставя се впечатлението, че Европа я нѣма и нѣя наистина я нѣма. Извора на свѣтовната култура е прѣвърнатъ въ нѣщо приличащо на заложна кѫща и дребенъ пазаръ въ еврейско гето на Източна Европа отъ тъмния IX вѣкъ.

Плутократическа Англия никога не е била часть отъ Европа, а вмѣсто това винаги е работила за нейното унищожаване.Тя е и основния проводникъ на Вашингтонската политика. Обаче сѫщо се принуждава да заплаща цената за слугинажа си на Ционъ. За съжаление континтентална и голѣма страна като Франция продължава традицонната си анти-европейска политика (произхождаща отъ традиционната анти-германска политика на Парижъ). На срѣдиземноморскитѣ народи имъ липсва дисциплина. А т.наръ. “стари демокрации” отъ Бенилюксъ и Скандинавскитѣ страни сѫ по-начало пораженски настроени. При източно европейскитѣ и Балканскитѣ държави положението е такова че 50 годишния болшевизъмъ е постигналъ цѣлта си да прѣвърне отъ тѣзи народи тѫпи и гладни полускотски маси, нѣщо за което Адолфъ Хитлеръ още въ края на 1944 гъ. прѣдупреди, че ще се случи.

Пакъ остава само Германия. Обградена, но всѣ още съ най-голѣмия народъ и съ историческото си и естествѣно право на европейско водачество. И това не сѫ някакви си германофилски писания връщащи ни къмъ началото на XX вѣкъ. Не, това е самата истина. Заедно съ това идва и реалностьта, която всички знаемъ. Всѣ пакъ какви биха могли да бѫдатъ пѫтищата къмъ свѣтлината и новия прогресъ? Какъ би могло да се помогне на центъра на Европа? Пагубно не само за арийската раса,но и за цѣлото човѣчество е въ XXI вѣкъ, вмѣсто да се покоряватъ галактики, народитѣ да продължаватъ да гинатъ въ скудодумие и граждански конфликти, да се занимаватъ съ гешефтитѣ на евреитѣ. Просвѣщението е най-силното орѫжие. Въ всички европейски страни единствѣно движенията, които открито заематъ ревизионистични позиции, ще иматъ реаленъ приносъ за пробуждането.

Националистическитѣ партии сѫ толкова вредни и пагубни за Европа колкото и лѣвитѣ и демократически демагози. Нѣма истински национализъмъ безъ достойна позиция относно холокауста и еврейството! Така че извинения като: “Ние знаемъ истината, но не можемъ да я завимъ открито, защото евреитѣ държатъ лостовѣтѣ”, не могатъ да иматъ тежесть и стойность днесъ. Ако се продължава по този начинъ, ще се върви по сѫщия пѫть къмъ старозавѣтенъ адъ на земѣта. Прѣзрение заслужаватъ и “антиционисти”, които виждатъ въ монголоида Путинъ, някакъвъ стълбъ срещу Запада или дори Израелъ. Смешно и глупаво твърдение. Путинъ и съвременния “руски” национализъмъ по никакъвъ начинъ не се противопоставѣтъ на еврейския капиталъ, продължаватъ да развяватъ сърпъ и чукове и червѣни знамѣна като символъ на тяхната “побѣда”. Споментѣ си коя побѣда и какво празнуватъ! Тѣзи “националисти” които харесватъ Путинъ не би трѣбвало да иматъ наглостьта дори да говорятъ въ едно и сѫщо време за него и Фюрера! И тукъ далечъ не визирамъ само традиционнитѣ русофилски овце. Не забравяйтѣ че и Путинъ и Обама носятъ ермолки! Не забравяйтѣ какъ и отъ кого е създадена ООНЪ! Какво е Съвѣта за сигурность на ООНЪ и каква цѣль има!

Тоестъ извода е че заемането на страна въ този т.наръ. конфликтъ днесъ при тѣзи обстоятелства е прѣстѫпление. А оправданията съ сѣгашната реалность сѫщо не сѫ издържани. Относно националсоциалистическия пѫть.Та нима липсата на Христосъ е убила християнската религия прѣзъ вѣковетѣ? Минали сѫ по-малко отъ 70 години откакто Фюрера си отиде ( той си отиде по негова воля, никой не можеше да го убие, което се доказва и отъ дѣсеткитѣ безуспешни опити на еврейството), а голѣма часть отъ честнитѣ хора кретатъ въ отчаяние. Достатъчно е човѣкъ да носи гордо завѣтитѣ на Адолфъ Хитлеръ и така да крачи въ бѫдещето. Самото заявяване на приналдежностъ къмъ националсоциализма е жестокъ юмрукъ въ лицето на ционизма. Ако повече и повече хора го правѣтъ, пѫтьтъ къмъ побѣдата ще бѫде откритъ. Това минава прѣзъ естествѣното реабилитиране на идеологията. Оттамъ насѣтне всичко си идва на мѣстото. Не е нужно да се чака някой водачъ да изникне.(типично пораженско мислене широко разпространено напримѣръ въ България, кѫдѣто чакатъ да се “роди новъ Лѣвски”-вмѣсто да действатъ като Апостола,тѣ чакатъ...) Принципа на водачеството може и трѣбва да се прилага отъ най-ниското стѫпало нагорѣ, по силата на заслуги къмъ народната общность, отъ дребната гражданска клетка,прѣзъ отдѣлната европейска нация и така до цѣла Европа.

Европа ще се сѫбуди и прѣроди едва тогава когато народитѣ и индивидитѣ въ нѣя, започнатъ да проявяватъ отговорно поведение по всички въпроси. Така можемъ да помогнѣмъ и на естествѣния лидеръ Германия. Защото ако ние другитѣ народи окуражимъ това уплашено население съ примѣра си, много хора тамъ ще ни послѣдватъ. И не можемъ да ги винимъ че сѫ уплашени, защото тамъ контрола на духовния фронтъ е най-страшенъ и жестокъ.

Въ чисто свѣтовенъ мащабъ може да ни радва поведението на отдѣлни ирански лидери (отчитайки гигантскитѣ културно-религиозни различия между нашитѣ култури. )Не може да не сѫбуди вѫзхищение достойното поведение на доскорошния прѣзидентъ Ахмадинеджадъ както и на религиозния лидеръ Хамнеи. Тѣзи хора намиратъ смелость да заематъ открити антиционистки позиции, нѣщо което може само да поучи “цивилизования” свѣтъ. А директното разобличаване на холокауста спокойно може да се нарече най-достойната държавническа постѫпка на новото хилядолетие.Разбира се освѣнъ уважение, не би трѣбвало да се говори за някакво по-дълбоко сътрудничество съ този различенъ и чуждъ на Европа свѣтъ.

Достойни държавници винаги ще има. Слѣдъ визита въ разрушенъ отъ съюзницитѣ (днешното ООНЪ) Берлинъ бѫдещия прѣзидентътъ Кенеди пише въ дневника си:”Слѣдъ като човѣкъ посети тѣзи места, лесно можешъ да разберешъ че слѣдъ време, Хитлеръ ще излѣзе отъ омразата, която го е обградила като една отъ най-забѣлежителнитѣ фигури,която някога е живяла.”

Знаемъ какво се случи съ този достоенъ човѣкъ, който се опита да бѫде реформаторъ.

Каквото и да стане днесъ покрай Украйнската криза, народитѣ иматъ единъ единствѣнъ шанс-истината. Само слѣдъ няколко години, когато бѫдатъ запитани за кого гласуватъ или на коя партия сѫ симпатизанти, европейскитѣ младежи и девойки ще изричатъ открито :” Азъ вѣрвамъ въ Адолфъ Хитлеръ”. Това ще бѫде нѣщо напълно нормално. Европа трѣбва да живѣе и ще живѣе! Изборътъ нѣма да бѫде между Изтока или Запада, САЩ или Русия, а между Фюрера и Еврейството. Вие избиратѣ.

Климентъ Далкалѫчевъ